Jul 9, 2022, 12:42 PM  

* * * 

  Poetry » Love
963 0 2

 

             
Нека само те погледам,
после с вятъра да литна
като щрих неволен, леден
в багри на картина китна! 

Дръзнах да взривя кръвта ти,
скитник ням пред кехлибара
в погледи от днес познати - 
жадни птици над Сахара.

Ти свеждаш очи - "за бога",
но тръпката в мене е цяла,     
да тръгна - още не мога,      
пленен от душата ти бяла!

Ще се вгледам сега неизбежно,
да запомня всяка извивка
във лицето ти толкова нежно,
и в твоята мила усмивка! 


 

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??