9 jul 2022, 12:42  

* * * 

  Poesía » De amor
879 0 2

 

             
Нека само те погледам,
после с вятъра да литна
като щрих неволен, леден
в багри на картина китна! 

Дръзнах да взривя кръвта ти,
скитник ням пред кехлибара
в погледи от днес познати - 
жадни птици над Сахара.

Ти свеждаш очи - "за бога",
но тръпката в мене е цяла,     
да тръгна - още не мога,      
пленен от душата ти бяла!

Ще се вгледам сега неизбежно,
да запомня всяка извивка
във лицето ти толкова нежно,
и в твоята мила усмивка! 


 

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??