Нека бъда твоята пролет -
нежна усмивка от цветна дъга,
и вятърът, тичащ след птичия полет,
във ручея слънчев уморена сълза.
Нека бъда твоето лято -
две топли целувки, безкрайна вълна,
шумът на прибоя със песен, която
нашепва от морското дъно мечта.
И твоята есен да бъда -
със страстни пожари от буйна луна,
килим от листака, на дъжда апогея
и зрънце въздишка, посята в съня.
Да бъда и зима, тъй приказно бяла,
магия в жаравата, огнище и хляб,
за нашите срещи в буря омесени -
две длани във скута, надежда и грях!
© Красимир Трифонов All rights reserved.