Нека бъда твоята пролет -

нежна усмивка от цветна дъга,

и вятърът, тичащ след птичия полет,

във ручея слънчев уморена сълза.

Нека бъда твоето лято -

две топли целувки, безкрайна вълна,

шумът на прибоя със песен, която

нашепва от морското дъно мечта.

И твоята есен да бъда -

със страстни пожари от буйна луна,

килим от листака, на дъжда апогея

и зрънце въздишка, посята в съня.

Да бъда и зима, тъй приказно бяла,

магия в жаравата, огнище и хляб,

за нашите срещи в буря омесени -

две длани във скута, надежда и грях!