ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
Jul 23, 2013, 9:57 PM

Нека да е грях 

  Poetry » Love
797 1 11

Как те искам... с пуснати коси
и със поглед, лек за мойте рани,
а смехът ти с' звън да ме роси...
Да ме стопляш с малките си длани.

Глътка вечност с теб да споделим -
любовта красиво изкушава.
Този свят не ще да променим -
никой другия не притежава.

Обещанията носят страх.
Съблечи се в чувствата си тихо.
Хубава си... Нека да е грях...
Устните ти са два нежни стиха...

Всеки миг съблича самота.
И душите ни са вече голи.
Да се скрием в някоя звезда.
Бог от ревност нека я събори.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??