Как те искам... с пуснати коси
и със поглед, лек за мойте рани,
а смехът ти с' звън да ме роси...
Да ме стопляш с малките си длани.
Глътка вечност с теб да споделим -
любовта красиво изкушава.
Този свят не ще да променим -
никой другия не притежава.
Обещанията носят страх.
Съблечи се в чувствата си тихо.
Хубава си... Нека да е грях...
Устните ти са два нежни стиха...
Всеки миг съблича самота.
И душите ни са вече голи.
Да се скрием в някоя звезда.
Бог от ревност нека я събори.
© Михаил Цветански Все права защищены