Нека да започнем да градим
Писна ми от всички катастрофи, мъките и скъпия ни ток!
Вдигат се цените на картофи! Слагат и на въздуха ни срок!
Плашат се жените ни да раждат! В тази разнебитена страна
някъде на двайсет се обаждат кръвно и разхлопани сърца!
Нека не говорим за войните! Зная, че се водят всеки ден!
Вижте колко много са сълзите! Леят се в словесния ми трен!
Писна ми с надежди да ме мачкат празни, а и глупави глави!
Може би ме мислят за играчка – правена да пее за пари!
Може би главите са решили мен да ме размажат от любов!
Знаят ли, че тежко са сгрешили, стъпвайки в живота ми суров?
Знаят ли, че скоро ще съмне? Скоро ще ми писне да мълча!
Може би Вселената ще гръмна с пушка от римувани слова!
Писна ми от разни наркомани! Писна ми от мъката след тях!
Нека не живеем вечно в рани! Нека се разхождаме без страх!
Писна ми надеждица да няма! Писна ми да бъда тъжен мим!
Нека не живеем вече в драма! Нека да започнем да градим!
© Димитър Драганов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви!
-
Поздравявам те за гражданската позиция, Митко!
Браво! -
Хубав стих!
-
Въздухът още не са го обложили с данъци, но да не пускаме такива идеи в малката ни и сравнително кротко битуваща вселена..., имаш право
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
