17 июл. 2022 г., 07:45

Нека да започнем да градим 

  Поэзия
698 3 4

Писна ми от всички катастрофи, мъките и скъпия ни ток!

Вдигат се цените на картофи! Слагат и на въздуха ни срок!

Плашат се жените ни да раждат! В тази разнебитена страна

някъде на двайсет се обаждат кръвно и разхлопани сърца!
 

Нека не говорим за войните! Зная, че се водят всеки ден!

Вижте колко много са сълзите! Леят се в словесния ми трен!

Писна ми с надежди да ме мачкат празни, а и глупави глави!

Може би ме мислят за играчка – правена да пее за пари!
 

Може би главите са решили мен да ме размажат от любов!

Знаят ли, че тежко са сгрешили, стъпвайки в живота ми суров?

Знаят ли, че скоро ще съмне? Скоро ще ми писне да мълча!

Може би Вселената ще гръмна с пушка от римувани слова!
 

Писна ми от разни наркомани! Писна ми от мъката след тях!

Нека не живеем вечно в рани! Нека се разхождаме без страх!

Писна ми надеждица да няма! Писна ми да бъда тъжен мим!

Нека не живеем вече в драма! Нека да започнем да градим!

 

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви!
  • Поздравявам те за гражданската позиция, Митко!
    Браво!
  • Хубав стих!
  • Въздухът още не са го обложили с данъци, но да не пускаме такива идеи в малката ни и сравнително кротко битуваща вселена..., имаш право
Предложения
: ??:??