Стоя на терасата, взирам се в нищото.
Поглеждам към залеза с мисъл една.
Дали ще намеря пътя към себе си?
Да прогоня тази самота.
Отчаяно търся най-доброто решение,
за нея, за него, за нас....
Ще бъдем ли силни с тебе до края?
Ще издържим ли на всяка беда?
Дадохме старта на наш'то начало,
няма връщане вече назад.
Нека ни съдят и ни упрекват,
вярвам - след злото ще дойде добро!