25.08.2011 г., 20:33 ч.

Нека ни съдят... 

  Поезия » Друга
1512 0 24
Стоя на терасата, взирам се в нищото.
Поглеждам към залеза с мисъл една.
Дали ще намеря пътя към себе си?
Да прогоня тази самота.
Отчаяно търся най-доброто решение,
за нея, за него, за нас....
Ще бъдем ли силни с тебе до края?
Ще издържим ли на всяка беда?
Дадохме старта на наш'то начало,
няма връщане вече назад.
Нека ни съдят и ни упрекват,
вярвам - след злото ще дойде добро!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени

Предложения
: ??:??