Неканен гост
В съня ми идваш нощем, мой неканен гост, студен,
с тихи стъпки бавно приближаваш се до мен,
бавно се навеждаш и шепнеш на мойта душа,
в съня ти пристигнах от спомените образа да съживя.
Отражение студено, на почти забравено лице,
поглед, вперен в мен, ала вече тъй далечен и студен,
очи, така познати и красиви, пълни с много болка и печал,
капят от тях сълзите по лицето, сякаш да го съживят.
Ръце тръпнещи, студени обгръщат женската плът
в ледена прегръдка жив огъня да сътворят,
пръсти нежно обхождат и галят голата гръд, ...