Неканен гост

 В съня ми идваш нощем,  мой неканен гост, студен,

с тихи стъпки бавно приближаваш се до мен,

бавно  се навеждаш и шепнеш на мойта душа,

в съня ти пристигнах  от спомените образа да съживя.

 Отражение студено, на почти забравено лице,

поглед, вперен в мен, ала вече тъй далечен и  студен,      

очи, така познати и красиви, пълни с много болка и печал,    

капят от тях сълзите по  лицето,  сякаш да го съживят.

 Ръце тръпнещи,  студени обгръщат женската плът

в ледена прегръдка жив  огъня да сътворят,

пръсти нежно обхождат и галят голата гръд,

всички фибри от тялото предават се и отново   трептят.

 Думи неизречени,  студени отекват в нощта,

ехото им потропва на прага  на мойта врата,

с вятъра влиза и разпилява черните ми коси,

устните с целувки запечатват спомена за нашите  дни.

 Сърцето пламенно, горещо,  веч сковано е от лед,

няма го живеца,  подчинено е на болката  в плен,

погребано в тебе ще живее като   спомен блед

и  за теб ще ми напомня, връщайки се  нощем  тук при мен.    

 Стените в стаята обгърнати са в самота,

наоколо разнася се само мрак, студенина,

но не спирай да ме посещаваш, мой неканен гост, студен,

в утро светло в съня ми да посрещнем своя слънчев ден.