НЕКРОФИЛИЯ
Вариант първи

Не ги побира мисълта ни мъртвите
към тях прохождаща – все плаха и несигурна
непотвърдена в думата презряла името
тя мисълта към мъртвите – не ни побира

и с черна мантия на бели страници
престъпва гласовита оплаквачката –
не липсва смисъл – няма удивление
прикрит копнеж в екстаза на ридаенето й

все тоя морен монотонен ритъм
на живите тъй жизнени мълчания –
наели личните места балконите
стаени в дъх – залисани в сбогуването си

а то не идва и не идва и не идва
тревите бурените избуяват ли - не идва
и малчугани гробовете препикават ли ги – пак не идва
и иде ли – не идва то не идва

прирреват тъй печални оплаквачките
пристъпват тъй припряни наблюдаващите
и само звук – от поприскърцващите чамове
и дрезгав блясък – по неръждавеещите гвоздеи

каза и стана – светлина и слово и
във скръбта им скуката – от припознаването

къде са другите слънца произходите
бащи и богове децата майчиците те
къде са – има ли значение – то все
е време сиреч отегчителност

и върволи велика траурна процесия –
оркестърът пленен от изпълненията си
певците пък – пленени от оркестъра и
придружаващите го лица – наследниците

и всички пеят ах как сладко пеят –
прегракналите звуци на просителите
в бездънните гърла на заминаващите
към онуй отвъд – смъртта ги непобираща

затуй раздират се съхвърлят по неидващото
парчета плът - за свежя кръв заменяни
деца за думи страх за смисълта
която обдарува с откровението си

и то не идва ли – не идва и не идва
тревите вече са гори и пак не идва
децата – баби майки и бащи – не идва
ще идва ли – не идва то не идва

ела и казвай – за смъртта скръбта
по твойто нямане което е – не е ли сподели де

това ли е езикът тук ли мястото
наречено по думите им там – отвъдното
и със какво да принесем – с молитва спомени
или със чукове тез словеса ковани нестареещите
или да потанцуваме по гробовете
по голото кубе на катедралите си
и катафалките извили глас по улиците
да ни посрещнат и изпратят – заминаващите

но днес отлагаме летежа приземяването
разкъсваме билета – преминаващите към
онуй отвъд-кое – земята ангелите
ли седмото небе ли оплаквачките

и нека щом пристигнат обитателите
и росни-пресни стъпнат по следите ни
попълнят пъзела захвърлят мислите си
уведомят за себе си – речта ни парчедисана

безшумбезгласбезсмисъл –
тъй говорят мъртвите.