Навярно има още повод да живее,
държи цигарата с трепереща ръка,
а времето с пречупената си стрелка
дали усеща, че в очите му старее
или е спряло, хлътнало дълбоко в синор
и е оставило в душата му дамга
от гроздовия урожай на диво вино.
Поглеждам го и в тихата му лудост
съзирам как сърцето на получовек
не търси милост, панацея, нито лек
и няма логика, причина, даже чудо
на този свят, дори пречистен, да се върне ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up