Anita765 (Ани Монева)
296 11769
24 сент. 2017 г., 08:42

Нелечимо 

  Поэзия » Другая
617 3 8

Навярно има още повод  да живее,

държи цигарата с трепереща ръка,

а времето с пречупената си стрелка

дали усеща, че в очите му старее

или е спряло, хлътнало дълбоко в синор

и е оставило в душата му дамга

от гроздовия урожай на диво вино.

 

Поглеждам го и в тихата му лудост

съзирам как сърцето на получовек

не търси милост, панацея, нито лек

и няма логика, причина, даже чудо

на този свят, дори пречистен, да се върне

и ураганни дъждове в изгарящ пек

последната скована лодка да обърнат.

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вид на отчаян и обезверен човек... Много въздействащо!
  • Впечатлена за пореден път от красотата на описаната болка...
  • Дълбоко проникваш, Ани! Поздрави!
  • настръхнах... безкрайно болящо...
    със сълзи в очите... чест и почитания, мила Ани...
  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
    Райне, мисля, че има още какво да желая и не само аз, за да могат форма, емоция и смисъл да са неделими.
  • Какво да ти кажа - заглавието ти е много точно, написано както ти си умееш и преди всичко емоционално въздействащо! И то силно...
  • Е този път напук на себе си няма да коментирам емоцията, а моженето да създадеш мелодията! Каква форма само...каква...какво майсторство е тук благозвучието! Поклон!
  • Успяла си да впримчиш цялата мрачна емоция на обречения човек в стиха си, Ани! Поздравления!
Предложения
: ??:??