Нелогично някак си...
В ония дни, когато всичко
бе светло, весело начало,
когато вярвах, че едничко
от мен се иска – да съм цяла,
събрала воля, мисъл, дело
в посока винаги направо,
вървях и мислех си, че смело
постъпвам – но не чувах „браво”.
След кратък "стоп" на кръстопътя
потърсих път в добра посока:
да бъде стръмен – с бурен, с тътен ...