Нелогично някак си...

donchevav (Венета)
82 557

Feb 9, 2016, 9:07 PM

Poetry » Phylosophy

684 0 9

Нелогично някак си...

В ония дни, когато всичко

бе светло, весело начало,

когато вярвах, че едничко

от мен се иска – да съм цяла,

събрала воля, мисъл, дело

в посока винаги направо,

вървях и мислех си, че смело

постъпвам – но не чувах „браво”.

След кратък "стоп" на кръстопътя

потърсих път в добра посока:

да бъде стръмен – с бурен, с тътен

край мене, с ровове дълбоки,

та в трудностите да калявам

и нерви, и прасци корави;

вървях с упорство – и успявах,

но никога не чувах „браво”.

Години оттогава много –

към равно някак взех да свивам,

не съм към себе си тъй строга,

към изблици съм пестелива,

с усмивка кротка се заслушвам

и злото не клеймя тъй здраво,

омекнах смешно и ненужно,

и... доживях да чуя: „Браво!”

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

donchevav (Венета)

2016-02-10T09:31:29+02:00

Да погледнеш себе си от по-високо - от билото на преживените години например...В професията ми на учител "бравото" е било кажи-речи единственият компенсаторен механизъм...но и толкова неразвит, неизползван.. За щастие думата "благодаря" не изчезна от общуването в многострадалното ни образование, тя си остана най-верният еквивалент на положен труд и постижения. Благодаря за добрите думи!
donchevav (Венета)

2016-02-10T09:16:46+02:00

Благодаря, Putin! Поздрави!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-02-10T08:30:55+02:00

Поздравления!
donchevav (Венета)

2016-02-10T01:12:00+02:00

Благодаря ти за този прочит, скъпа Довереница! Как хубаво си го казала:
Различните по думи и по действия
наградите в пестници получават....
Логично е да ги похвалят, да, но на практика трудно се постига такова разбиране и "уеднаквяване на последствията". Благодаря ти за отношението!
Довереница (Дочка Василева)

2016-02-10T00:26:30+02:00

Различните по думи и по действия
наградите в пестници получават.
Но уеднаквят ли ги последствията
логично е да ги похвалят...

Аплодирам и аз!
donchevav (Венета)

2016-02-09T22:49:20+02:00

Да, разбира се, съгласна съм. Народът ни има особено отношение към тази дума. В духа на типичната българска скромност и желание за незабележимост, наследени може би от робството, както и на библейското смирение и нечувствителност към похвалите, той е създал отрицателно натоварени словосъчетания и крилати фрази с тази чуждица. "Браво" в ежедневното общуване можеш да чуеш или с ироничен оттенък, или с умилително-поощрително значение към деца. И все пак - лошо ли е да чуеш от шефа си: "Поздравления! Много добре си се справил! Браво!" ?Не работиш за похвалите,вярно, но и системното незабелязване не добро нещо Поздрави!
radiola (Рада Димова)

2016-02-09T22:09:37+02:00

Не зная, така са устроени хората! Най-добре е да не очакваш никакво "браво" и да не правиш нещата непременно за "браво". За да не се разочароваш после...
donchevav (Венета)

2016-02-09T22:02:33+02:00

Благодаря, Рада! Да, направила ги е сигурно - всеки рано или късно ги прави. Но остава въпросът защо толкова лесно даваме мнение, съвет, отправяме укор и обиди, а толкова трудно казваме добра, поощрителна дума за другия, "Браво" е много специална дума - и по-често в общуването ни се употребява в ироничния й вариант, отколкото като оценка на възхита, като аплодисмент!
radiola (Рада Димова)

2016-02-09T21:45:08+02:00

Вероятно лирическата ти си е направила изводите...Добре подредено, искрено и съвсем не "нелогично" !