donchevav (Венета)
82 557
9 февр. 2016 г., 21:07

Нелогично някак си... 

  Поэзия » Философская
683 0 9

  

              

 

         

                      Нелогично някак си...
 

  

В ония дни, когато всичко

бе светло, весело начало,

когато вярвах, че едничко

от мен се иска – да съм цяла,

събрала воля, мисъл, дело

 в посока винаги направо, 

вървях и мислех си, че смело

постъпвам – но не чувах „браво”.

 

След кратък "стоп" на кръстопътя

потърсих път в добра посока:

да бъде стръмен – с бурен, с тътен

край мене, с ровове дълбоки,

та в трудностите да калявам

и нерви, и прасци корави;

вървях с упорство – и успявах,

но никога не чувах „браво”.

 

Години оттогава много –

към равно някак взех да свивам,

не съм към себе си тъй строга,

към изблици съм пестелива,

с усмивка кротка се заслушвам

и злото не клеймя тъй здраво,

омекнах смешно и ненужно,

и... доживях да чуя: „Браво!”
 

 

© Венета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да погледнеш себе си от по-високо - от билото на преживените години например...В професията ми на учител "бравото" е било кажи-речи единственият компенсаторен механизъм...но и толкова неразвит, неизползван.. За щастие думата "благодаря" не изчезна от общуването в многострадалното ни образование, тя си остана най-верният еквивалент на положен труд и постижения. Благодаря за добрите думи!
  • Благодаря, Putin! Поздрави!
  • Поздравления!
  • Благодаря ти за този прочит, скъпа Довереница! Как хубаво си го казала:
    Различните по думи и по действия
    наградите в пестници получават....
    Логично е да ги похвалят, да, но на практика трудно се постига такова разбиране и "уеднаквяване на последствията". Благодаря ти за отношението!
  • Различните по думи и по действия
    наградите в пестници получават.
    Но уеднаквят ли ги последствията
    логично е да ги похвалят...

    Аплодирам и аз!
  • Да, разбира се, съгласна съм. Народът ни има особено отношение към тази дума. В духа на типичната българска скромност и желание за незабележимост, наследени може би от робството, както и на библейското смирение и нечувствителност към похвалите, той е създал отрицателно натоварени словосъчетания и крилати фрази с тази чуждица. "Браво" в ежедневното общуване можеш да чуеш или с ироничен оттенък, или с умилително-поощрително значение към деца. И все пак - лошо ли е да чуеш от шефа си: "Поздравления! Много добре си се справил! Браво!" ?Не работиш за похвалите,вярно, но и системното незабелязване не добро нещо Поздрави!
  • Не зная, така са устроени хората! Най-добре е да не очакваш никакво "браво" и да не правиш нещата непременно за "браво". За да не се разочароваш после...
  • Благодаря, Рада! Да, направила ги е сигурно - всеки рано или късно ги прави. Но остава въпросът защо толкова лесно даваме мнение, съвет, отправяме укор и обиди, а толкова трудно казваме добра, поощрителна дума за другия, "Браво" е много специална дума - и по-често в общуването ни се употребява в ироничния й вариант, отколкото като оценка на възхита, като аплодисмент!
  • Вероятно лирическата ти си е направила изводите...Добре подредено, искрено и съвсем не "нелогично" !
Предложения
: ??:??