Ненапразно

Aug 29, 2006, 7:26 PM

Poetry

879 0 15

Есента влиза тихо, на пръсти в живота ни.
За утеха, по голите клони
наниз от перли реди,
по капчука излива душата си -
странна мелодия,
изгорелите спомени летни
завива на дим...
Ако тази река, под нозете й дето клокочи,
очертае по твърдия камък свое легло
и по него се втурне напролет поточе,
не напразно е,
Боже мой, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ненапразно

Want to read more?

Random works