Есента влиза тихо, на пръсти в живота ни. За утеха, по голите клони наниз от перли реди, по капчука излива душата си - странна мелодия, изгорелите спомени летни завива на дим...
Ако тази река, под нозете й дето клокочи, очертае по твърдия камък свое легло и по него се втурне напролет поточе, не напразно е, Боже мой, ненапразно е всичко било!
"по капчука излива душата си -
странна мелодия,
изгорелите спомени летни
завива на дим..."
Ех тази есен, нали е сезонът на поетите!
Поздравления Албиция!
Чудесна обрисовка!
Много ми хареса, много!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.