Nov 27, 2009, 2:08 PM
Необичано солена
Напомнят старите рибарски къщи
за усмивката ти – топла и добра.
На този бряг, небето ни покръсти
и в една частица цяла ни събра.
Ти се влюби в мен – вълна солена
и вникна в крехките ми дълбини,
и август полудя, роди се в мене,
ослепял от блясъка на твоите очи.
Но ти, вълшебнико, къде изчезна,
изгуби се внезапно в своя дълъг ден.
Без теб останах – необичано солена,
а ти остана ли мъничко поне без мен?
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубаво!
-
!!!*
-
хубаво!
-
Много красиво! Браво!!!
-
Много талантливо написано!!!
-
Частица от теб, но от по-добрата половина в теб, Сияна!
-
"Ти се влюби в мен – вълна солена
и вникна в крехките ми дълбини"
-----------------------------------------
Щом е "вникнал"
Няма начин да не е останал мъничко без теб след това. Това е малко, но е... сигурно!
Поздравче: Наполи
-
Останал е...и то не мъничко, Сияна! Кой не обича такова море!!!
Харесах стиха ти!
Привет от мен! -
... оставила си частица от себе си... ще те носи... а водата ще му е по-солена...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
