27 нояб. 2009 г., 14:08

Необичано солена 

  Поэзия » Любовная
696 0 9

 


Напомнят старите рибарски къщи

за усмивката ти – топла и добра.

На този бряг, небето ни покръсти

и в една частица цяла ни събра.

 

Ти се влюби в мен – вълна солена

и вникна в крехките ми дълбини,

и август полудя, роди се в мене,

ослепял от блясъка на твоите очи.

 

Но ти, вълшебнико, къде изчезна,

изгуби се внезапно в своя дълъг ден.

Без теб останах – необичано солена,

а ти остана ли мъничко поне без мен?


© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??