Тръпки ме побиват от спомените в мене.

Кръжат ята от врани с рани полудели.

За връщането мамят бисери в очите ослепели.

Кръжат без жалост призраци от думи наранени.

Вълнуващо и обяснимо преливат чувствата сами.

И пак любовно, некрасиво рисуват ни лица от грим.

Стихийна страст обгръща ни душите.

Безмълвни губим светлина от дните.

Прегрънати от дявола, нечуващо отнесени, мълчим.

Пестим любов, целувки от погнуса, 

защото може да се нараним.

Но сенките раздират ни телата

и пак сме като във филм - невъзможно обясним.

От сцената крещят погубени любови.

Припяват в хор обичащите неразбрани думи.

Ревът нестихва да ни хули  и проклина

и с пламнали езици изпиват обичта ранима.

Проблясва лъч надежда.

Ето го и края.

Светлината се разстила.

Мракът свива се без дим.

Прегърнали усмивката си

красиво влюбени  лежим.

Прошапнали на глас мечтите,

ликуваме съвсем без грим.

Таня Кирилова

26.12.3007г.