Тръпки ме побиват от спомените в мене.
Кръжат ята от врани с рани полудели.
За връщането мамят бисери в очите ослепели.
Кръжат без жалост призраци от думи наранени.
Вълнуващо и обяснимо преливат чувствата сами.
И пак любовно, некрасиво рисуват ни лица от грим.
Стихийна страст обгръща ни душите.
Безмълвни губим светлина от дните.
Прегрънати от дявола, нечуващо отнесени, мълчим.
Пестим любов, целувки от погнуса,
защото може да се нараним.
Но сенките раздират ни телата ...