May 25, 2007, 8:39 AM
Необятно
Пътища светли, далечни, безкрайни,
пътища тъмни и малко потайни,
по вас коли милиони летят,
край вас водоскоци пенливи шумят,
поляни се стелят, цветя ги покриват,
гори зеленеят, светлина ги облива,
небето синее и слънце блести
и в таз дивна прелест самичък си ти.
Самичък с мечтите, със мислите свои,
самичък с надеждата, скрита в душата
и всичко за миг се превръща в история,
защото светът е така необятен.
пътища тъмни и малко потайни,
по вас коли милиони летят,
край вас водоскоци пенливи шумят,
поляни се стелят, цветя ги покриват,
гори зеленеят, светлина ги облива,
небето синее и слънце блести
и в таз дивна прелест самичък си ти.
Самичък с мечтите, със мислите свои,
самичък с надеждата, скрита в душата
и всичко за миг се превръща в история,
защото светът е така необятен.
© Яница Ботева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубав стих, Яница!!! Поздрави!!!
-
Харесва ми да те чета
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но пък стихът е хубав!