25 may 2007, 8:39

Необятно 

  Poesía
711 0 3
Пътища светли, далечни, безкрайни,
пътища тъмни и малко потайни,
по вас коли милиони летят,
край вас водоскоци пенливи шумят,
поляни се стелят, цветя ги покриват,
гори зеленеят, светлина ги облива,
небето синее и слънце блести
и в таз дивна прелест самичък си ти.
Самичък с мечтите, със мислите свои,
самичък с надеждата, скрита в душата
и всичко за миг се превръща в история,
защото светът е така необятен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??