Неоценимо златна

Нашепва музата припряно,

дълбоко в моята глава,

че трябвало да стана рано

да ходя рими да ловя.

Не въдица - харпун ти трябва! -

за малко да ме оглуши.

А после мазно ми пропява:

-Не рибка - кит ще уловиш!

Нарамил своите такъми,

възсядам коня си „Пегас”.

Ех-х! Ще трябва да се върна -

венчето лаврово оставих аз.

Готов съм и напред потеглям

към нови непознати брегове.
Днес може би ще изнамеря

най-после неоткрити светове.

От жегата главата ми се пръска,

потривам своето чело,

а там ни славей, нито гъска

не свиват никакво гнездо.

- Свети Никола!

Пак ли ще се връщам празен?

Душата ми е огладняла...

с дребно стихче, не стих мазен

благослови ме на раздяла!

Той чу ме! Трепна ми ръката -

здраво се опъна!

Невроните ми заиграха -

перото ми потъна.

Засякох думата голяма -

ченгела си изправих!

От тъмната помийна яма...

златиста римичка извадих!

С тих гласец ми проговори.

- Кажи какво желаеш?

Пред тебе раят се отваря,

не бива да си траеш!

Аз пожелах поет да стана -

велик и сатирик,

да мога стихове да хващам

със острия език.

- Поет ли каза

или стомахът ти къркори?

Ти интереса си не знаеш!

От смях мехура ще ми се разпори.

Пари не можеш ли да пожелаеш?

А в мен сърцето проговори.

Парите са хартия сива

и алчността, макар да спори,

духовността е по-красива.

Погалих я, откачил нежно-

топло целунах я в устата

и пуснах я в море безбрежно,

че трябва да расте мечтата.

Подхвърля тя снага юнашка -

намокря вашите уши.

Помахва стихчето с опашка...

на стихоловните души.