Неочаквано

Листата на онова кокиче докосвам...

Красиви били, приличали на мен -

на момичето, на което казваш – обичам

и което лъжеш за последен ден.

Премаза ти онова крехко стъбълце,

С тока на обувката така го смаза,

за да израстне вместо него бодил,

но не очакваше – красива роза.

Гледаш ти сега другите цветя.

Погледът ти все на розата се спира...

Но за теб тя има остри бодли.

Искаш я, но тя друга душа краси.