Неочаквано
Листата на онова кокиче докосвам...
Красиви били, приличали на мен -
на момичето, на което казваш – обичам
и което лъжеш за последен ден.
Премаза ти онова крехко стъбълце,
С тока на обувката така го смаза,
за да израстне вместо него бодил,
но не очакваше – красива роза.
Гледаш ти сега другите цветя.
Погледът ти все на розата се спира...
Но за теб тя има остри бодли.
Искаш я, но тя друга душа краси.
© Марина Петрова Всички права запазени