Nov 17, 2004, 8:23 PM

неосъщствени мечти 

  Poetry
1135 0 3

Седя пред счупеното огледало
в очите ми проблясват пак сълзи,
поглеждам и отново виждам
розата която вчера ти ми подари.
Тя е хубава червена
и никое момиче няма да и устои,
а аз нещастна накърнена
взех я ....... бях изпълнена с мечти.
Но ето съжаляжам вече,
че точно ти ми я дари
сега сърцето ми остава пълно
с неосъществените мечти.

© Галя Крумова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??