> Седя пред счупеното огледало
> в очите ми проблясват пак сълзи,
> поглеждам и отново виждам
> розата която вчера ти ми подари.
> Тя е хубава червена
> и никое момиче няма да и устои,
> а аз нещастна накърнена
> взех я ....... бях изпълнена с мечти.
> Но ето съжаляжам вече,
> че точно ти ми я дари
> сега сърцето ми остава пълно
> с неосъществените мечти.