17.11.2004 г., 20:23 ч.

неосъщствени мечти 

  Поезия
1134 0 3

Седя пред счупеното огледало
в очите ми проблясват пак сълзи,
поглеждам и отново виждам
розата която вчера ти ми подари.
Тя е хубава червена
и никое момиче няма да и устои,
а аз нещастна накърнена
взех я ....... бях изпълнена с мечти.
Но ето съжаляжам вече,
че точно ти ми я дари
сега сърцето ми остава пълно
с неосъществените мечти.

© Галя Крумова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??