osemshest (Дими Илиева)
7 14
Mar 2, 2016, 7:32 PM  

Деградация 

  Poetry » Other
780 1 4

А времето днешно пропито с омраза

върви и се стели като зараза.

В сърцата човешки вирее таз злоба

и хваща ги здраво като прокоба.

Душите им празни

с надежди напразни.

Погледи в нищото блуждаещи.

Уверени, че са можещи и знаещи.

Надменно гледат те над своите приятели

гласейки се да им станат предатели.

И вместо да видиш протегната ръка

забиват ти в плътта огромна кама.

Боли, гърчиш се и страдаш

в бездна дълбоко ти пропадаш

и питаш се в тоз миг

защо си станал мъченик.

© Дими Илиева All rights reserved.

Не съм измислила заглавие. Бях провокирана от случващото се около мен да напиша тези редове. Надявам се да Ви хареса.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Извадено от живота!Браво!
  • Ще помисля над заглавието и скоро ще поставя такова със сигурност. Винаги ми е било трудно да измислям заглавията. Може би защото от многото редове текст трябва да се избере една-две думи, които да го обобщят и те да са такива, че да грабват читателя. Благодаря за предложението.
  • Напоследък не мога да не обърна внимание на деградиралото ни общество. Боли ме когато виждам хора да пишат на латиница, а тези които по незнайно какви причини са решили да пропишат на български отдавна са забравили правилата за употреба на двойните букви като "н" и "т", кога се пише "й" и кога "и". Не понасям и лукавото поведение, грубото отношение и всякакъв друг тип накърняващи околоните действия.
  • Много точно казано! Поздравления!
Random works
: ??:??