osemshest (Дими Илиева)
7 14
2.03.2016 г., 19:32 ч.  

Деградация 

  Поезия » Друга
782 1 4

А времето днешно пропито с омраза

върви и се стели като зараза.

В сърцата човешки вирее таз злоба

и хваща ги здраво като прокоба.

Душите им празни

с надежди напразни.

Погледи в нищото блуждаещи.

Уверени, че са можещи и знаещи.

Надменно гледат те над своите приятели

гласейки се да им станат предатели.

И вместо да видиш протегната ръка

забиват ти в плътта огромна кама.

Боли, гърчиш се и страдаш

в бездна дълбоко ти пропадаш

и питаш се в тоз миг

защо си станал мъченик.

© Дими Илиева Всички права запазени

Не съм измислила заглавие. Бях провокирана от случващото се около мен да напиша тези редове. Надявам се да Ви хареса.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Извадено от живота!Браво!
  • Ще помисля над заглавието и скоро ще поставя такова със сигурност. Винаги ми е било трудно да измислям заглавията. Може би защото от многото редове текст трябва да се избере една-две думи, които да го обобщят и те да са такива, че да грабват читателя. Благодаря за предложението.
  • Напоследък не мога да не обърна внимание на деградиралото ни общество. Боли ме когато виждам хора да пишат на латиница, а тези които по незнайно какви причини са решили да пропишат на български отдавна са забравили правилата за употреба на двойните букви като "н" и "т", кога се пише "й" и кога "и". Не понасям и лукавото поведение, грубото отношение и всякакъв друг тип накърняващи околоните действия.
  • Много точно казано! Поздравления!
Предложения
: ??:??