May 11, 2007, 10:18 AM

Неписан стих 

  Poetry
635 0 10
Изгубвам ги намерените думи,
прошепнатите тихичко изричам,
в строшени стъкълца на двора
зарявам техните следи...
По дланите кърви, притискали
са устните... и ме боли.
Отскубналите думи ги преглъщам
и някак много силно ми горчи.
Да можех само с глас на вятър,
във клоните на близката гора
да шепна неизказаното в мене,
а болката със вик да изкрещя...
Но глъхнат във нечутост думите,
алеите на мислите не спят,
подгонени от ехото на стъпките,
сълзи във строфички редят...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??