11.05.2007 г., 10:18 ч.

Неписан стих 

  Поезия
667 0 10
Изгубвам ги намерените думи,
прошепнатите тихичко изричам,
в строшени стъкълца на двора
зарявам техните следи...
По дланите кърви, притискали
са устните... и ме боли.
Отскубналите думи ги преглъщам
и някак много силно ми горчи.
Да можех само с глас на вятър,
във клоните на близката гора
да шепна неизказаното в мене,
а болката със вик да изкрещя... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??