Силна съм. Когато стоя пред теб,
трудно проронвам сълза... по-скоро крещя,
за да приглуша болката, за да всея страх
и да не видиш колко съм уязвима.
A така силно имам нужда от една твоя прегръдка,
от две мили думи, от сърце...
Често запазвам мълчание с леко насълзени очи,
но не... аз не плача, не и пред теб, не и пред погледите на хората...
Не искам съжаление от теб, не искам да се чувстваш виновен
и затова съм непобедима, привидно непобедима...
А сърцето ми... не питай за него...