Силна съм. Когато стоя пред теб,

трудно проронвам сълза... по-скоро крещя,

за да приглуша болката, за да всея страх

и да не видиш колко съм уязвима.

A така силно имам  нужда от една твоя прегръдка,

от две мили  думи, от сърце...

Често запазвам мълчание с леко насълзени очи,

но не... аз не плача, не и пред теб, не и пред  погледите на хората...

Не искам съжаление от теб, не искам да се чувстваш виновен

и затова съм непобедима, привидно непобедима...

А  сърцето ми... не питай за него...