Неподарените цветя 30.04.2010

Feb 23, 2012, 11:45 AM

Poetry » Phylosophy

589 0 2

Вятърът грабна крилете ми
и любовта избухна в дъгата,
а въздишката от нозете ми
потъна дълбоко в земята.
Без граница на понятното
пречупи се хоризонтът
и тихо, чакайки необятното
водата отмиваше времето.
Играх със звездите и
нарисувах дъжда -
подарих си мечтите,
набрани в мига.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Неподарените цветя 30.04.2010

Want to read more?

Random works