23 feb 2012, 11:45

Неподарените цветя 30.04.2010 

  Poesía » Filosófica
538 0 2

Вятърът грабна крилете ми

и любовта избухна в дъгата,

а въздишката от нозете ми

потъна дълбоко в земята.

 

Без граница на понятното

пречупи се хоризонтът

и тихо, чакайки необятното

водата отмиваше времето.

 

Играх със звездите и

нарисувах дъжда -

подарих си мечтите,

набрани в мига.

© Красимир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??