И ето, слънцето залезе пак,
в убежището мое аз отивам,
от теб очаквам само знак,
но няма го и в себе си аз пак се скривам.
И утрото така далечно ми се струва,
защото всеки миг без тебе ме боли,
а времето, ми казаха, лекува,
но не когато толкова далеч си ти.
Аз ставам всяка сутрин с мисълта за теб
и знам, че ще те видя пак,
броя минутите безчет
и срещам твоя поглед плах. ...