10 авг. 2011 г., 09:10

Неподелена любов 

  Поэзия
439 0 0
И ето, слънцето залезе пак,
в убежището мое аз отивам,
от теб очаквам само знак,
но няма го и в себе си аз пак се скривам.
И утрото така далечно ми се струва,
защото всеки миг без тебе ме боли,
а времето, ми казаха, лекува,
но не когато толкова далеч си ти.
Аз ставам всяка сутрин с мисълта за теб
и знам, че ще те видя пак,
броя минутите безчет
и срещам твоя поглед плах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камена Александрова Все права защищены

Предложения
: ??:??