Mar 15, 2022, 2:37 PM  

Непокръстена 

  Poetry » Love
302 1 4

Не ме рисувай, аз съм тази, грешната,
прозира дяволът в ресници гъсти.
Нечакана и в миг потаен срещата,
с любов и смърт не ще да ме покръсти.

 

Не ме рисувай, че са пред разпадане
и храмът, и олтарът му, и всичко.
И дар, зографе, имаш, богодаден е.
За мене просто запалѝ свещичка.

 

Не ме рисувай редом до иконите
и двама ни Отецът ще накаже!
А чувствата, подирили подслон и те,
в дома на Бога нямат място даже.

 

Не ме рисувай! Вече са прекършени
крилете ми. На ангел не отиват.
А любовта ни... Минало и свършено.
Сполай, зографе! Спомняй ме красива!

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

В темелите на храм не ме зазиждай,
защото камъкът ще плаче с мен.
По-истинска от вярата съм. Свиквай.
Болезнена съм. Като вик рожден,
ехтящ под купола на тази черква ...
  927  13 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??