В темелите на храм не ме зазиждай,
защото камъкът ще плаче с мен.
По-истинска от вярата съм. Свиквай.
Болезнена съм. Като вик рожден,
ехтящ под купола на тази черква
с усещане за първороден грях.
И с ледения дъх на смъртна клетва
пожертва сънища, в които бях
началото и краят на икона,
дърво без сянка и сълза без вик.
Въздигна ме – кралица без корона.
Отрече ме. В изпълнен с болка миг. ...