Неповторим миг

May 3, 2004, 8:04 PM

Poetry

2601 0 4

Вървях по улиците хладни,
и срещах погледните отстрани,
а мойте очи отвръщаха прохладни,
на всичките измъчени души.
Вървях замислен,
много наранен,
и чудих се в този свят измислен,
кой е топъл,не студен.
Дори сега и времето хладно беше,
черни облаци се очертаваха,
слънцето изглежда спеше,
защото лъчи не се подаваха. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Неповторим миг

Want to read more?

Random works