Brian_ (Радо Мотърников)
16 138
3.05.2004 г., 20:04 ч.

Неповторим миг 

  Поезия
2478 0 4
Вървях по улиците хладни,
и срещах погледните отстрани,
а мойте очи отвръщаха прохладни,
на всичките измъчени души.
Вървях замислен,
много наранен,
и чудих се в този свят измислен,
кой е топъл,не студен.
Дори сега и времето хладно беше,
черни облаци се очертаваха,
слънцето изглежда спеше,
защото лъчи не се подаваха.
И аз замислен спрях,
едно дете ме дръпна,
погледнах го с учуда,поглед плах,
и от въпроса чудих как да се измъкна.
А то попита ме едвам чуто,
"батко какви са тези сълзи"?
вятъра в този миг сякаш удари ме люто,
и отговора започна в мислите ми да ехти.
Събрах сили и сякаш сърцето ми го изрече,
"как няма да плача.Тя не ме обича вече"
И просто продължих,
нямах сили пак да го погледна,
 от тези думи някак си се натъжих,
чувствах се вече сляп и исках да прогледна.
И в миг,такав,незабравим,
телефона звъна,
този миг,ще нарека неповторим,
защото нещо топло сърцето ми обгърна.
Чух просто нежен глас
и в отовор получих
"Много те обичам аз"

© Радо Мотърников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много е истинско!поздравявам те!
  • Наистина стихотворението е доста добро. Имам и забележки, но този път няма да се правя на ОТК, защото са незначителни. Браво.
  • Brian_ очароваш ме с всеки изминал ден!Знаех че пишеш и много бих се гордяла със себе си ако съм ти помогнала да осъзнаеш че това което твориш трябва да бъде видяно и от другите.НЕ знам дали това стихотворение ми харесва толкова много защото си ми приятел или защото просто е страхотно но аз без никакво съмнение ще ти пиша 6 с надеждата да продължаваш все напредИ да знеш- гордея се с теб!
  • Хареса ми.Поздравления! Много добре си описал този момент на тъга и накрайа най-неочаквано щастливата развръзка. От мен 6.
Предложения
: ??:??