Sep 26, 2011, 8:28 PM

Непознат 

  Poetry » Phylosophy
608 0 14

Превърнах се във Диоген без лампа.
В човек - напълно непознат,
на който я фенерът му е калпав,
я целият живот - гърбат.

Но себе си във другите ще диря,
понеже сме едно тесто.
Прощавай, че не се прибирам -
нали животът е гастрол.

И факла над главата да запаля
насред суетния площад,
човешкото в човека е заспало
във дрямка след богат обяд.

Изгубя ли се в тъмното, се сещам
за супата, нахранила бедняк -
една паница ситна леща...

 

Със факли го издирват пак.

 

 

днес 25.09.2011

© Юлия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??