Превърнах се във Диоген без лампа.
В човек - напълно непознат,
на който я фенерът му е калпав,
я целият живот - гърбат.
Но себе си във другите ще диря,
понеже сме едно тесто.
Прощавай, че не се прибирам -
нали животът е гастрол.
И факла над главата да запаля
насред суетния площад,
човешкото в човека е заспало
във дрямка след богат обяд. ...