Падат студени дъждовните капки,
поели екот на дните далечни.
И ме разтърсват горчиви и сладки,
звуците им в притъмнялата вечер.
Дочувам стъпките тежки, отмерени,
там, през улица с калните локви.
Върви той с ръцете разперени,
сякаш е птица с крилете си мокри.
Нощта разкъсва черната маска,
на устните му с угарка угаснала .
В очите му мъждука, като ласка,
звезда по небето прехласнала. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up