5 ноември в 8:46 ч. ·
Споделено с: Публично
НЕПОЗНАТИЯТ ЧОВЕК
Тъй както във припадащата вечер
вървях, огрян от лунна светлина,
случаен мъж към мене се завтече,
комай, за стар авер ме припозна? –
протегна ми ръка и каза здрасти,
прегърна ме – усмихнат до уши,
приличахме на двама педерасти,
а бе... направо! – влюбени души,
то – моите авери! – си измряха – ...