Валери Станков

5 ноември в 8:46 ч.  ·

Споделено с: Публично

НЕПОЗНАТИЯТ ЧОВЕК

Тъй както във припадащата вечер

вървях, огрян от лунна светлина,

случаен мъж към мене се завтече,

комай, за стар авер ме припозна? –

протегна ми ръка и каза здрасти,

прегърна ме – усмихнат до уши,

приличахме на двама педерасти,

а бе... направо! – влюбени души,

то – моите авери! – си измряха –

кой от подагра, Паркинсон, сърце,

и аз с надеждица и с радост плаха

го смачках с обич в двете си ръце,

запалихме от моето "Мarlboro",

приседнахме в кварталното бистро,

и аз, нали съм спец, усетих скоро –

бе просто мъж със сърчице добро,

случайници, останали нечути

и неразбрани в свят, ужасно крив,

със тоя мъж мълчахме три минути,

в които аз бях истински щастлив,

простете ми? – неловко ми изрече,

и се смали в пресечката пред мен...

Мъж като мен – едно добро човече,

от Божията шепа сътворен.