Дъждовна бях. Поляна с дива ружа.
сред скута си зелен ме приюти.
С копнежа някому да бъда нужна
събирах дълго светлия си стих.
Косачите ли бяха закъснели,
или пропуснаха при мен да спрат?
С тревите, от сърчанка пощадени,
венци наплетох, дъхави – за път.
Любувах се на щедрите им ласки –
роса и слънце пили в утринта,
бродягата щурец попя ми в храста
на лятото любовно песента. ...