22 may 2021, 22:33

Непредвидима есенна сюита 

  Poesía » De amor
248 2 6
Дъждовна бях. Поляна с дива ружа.
сред скута си зелен ме приюти.
С копнежа някому да бъда нужна
събирах дълго светлия си стих.
Косачите ли бяха закъснели,
или пропуснаха при мен да спрат?
С тревите, от сърчанка пощадени,
венци наплетох, дъхави – за път.
Любувах се на щедрите им ласки –
роса и слънце пили в утринта,
бродягата щурец попя ми в храста
на лятото любовно песента. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??