Кървят в прискърбие отхапаните думи,
в безплодие притихват с оголени гърди...
И непреглътнати пълзят по тъмни друми
в обремененост мътна, давещи сълзи...
От недоимана любов следи бледнеят,
пристрастени към излишъка до кост...
Пресъхнали от липси косите ми сивеят,
свистейки като вятър в пролука под мост.
Продажно се присмиват очите онемели,
просмукани от сивкава, бодяща самота...
Отлюспени останки на длани закърнели,
отчаяно безумстват, прераждане в крила... ...